Сделки за производство и разпространение на музикална индустрия
M&D сделки могат да помогнат на малките звукозаписни лейбъли
••• SambaPhoto/Пауло Фридман/SambaPhoto/Getty Images
В музикалната индустрия, производство и разпространение сделка (обикновено известна като сделка за M&D) се отнася до стандартно договорно споразумение между a записващо студио и а музикален дистрибутор . Съгласно M&D сделка, дистрибуторът плаща разходите за производство на албум, започвайки с процеса на пресоване, чак до отпечатването на етикетите.
След това дистрибуторът възстановява тези разходи от рекордни продажби – както и предварително определен процент печалба. Компаниите за дистрибуция, които предлагат този вид сделки, често предлагат други услуги като маркетинг. Тези видове сделки стават все по-малко и по-малко актуални пред лицето на падащите продажби на музика и увеличеното дигитално разпространение. Въпреки това, от гледна точка на звукозаписната компания, особено an инди етикет с ограничени ресурси и средства, сделката за M&D може да бъде спасителна – особено ако планират да произвеждат физически копия на албуми.
Защо сделките с M&D са добри за звукозаписните компании
За звукозаписните компании сделките с M&D имат смисъл, тъй като те могат да получат своите записи, без да правят никакви предварителни разходи. Това означава по-малко смущения в паричния поток на компанията, което може да бъде значително за независими и малки лейбъли с ограничен бюджет. Традиционно големите звукозаписни компании рядко сключват сделки за M&D.
Освен това звукозаписните лейбъли плащат по-малко за производство по сделка за M&D, тъй като дистрибуторът произвежда албуми в големи количества, което позволява на лейбъла да осребри своите преференциални цени. И тъй като дистрибуторът е инвестирал в издаването на албум, те ще бъдат мотивирани да го пуснат в магазините и да започнат да правят някои продажби.
Недостатъците на сделките за M&D
Разбира се, навсякъде, където има плюсове, задължително има и минуси – и музикалната индустрия не е изключение. Има няколко неща, които етикетите трябва да имат предвид относно сделките с M&D. Първо, лейбълът не получава никакви пари за издаването на албум, докато дистрибуторът не възстанови производствените им разходи, както и своята част от печалбата. Това има потенциал да превърне малък проблем с паричния поток в много голям проблем с паричния поток. Ако графикът за издаване на лейбъла е доста натоварен, той може да се окаже в сериозен дълг към дистрибутора.Това би могло да отдалечи още повече заплатата на лейбъла – особено ако всяко издание не се третира като отделен акаунт.
Има и друг сценарий, който може да доведе до дълг. Ако продажбите на звукозаписи са слаби (или по-малко от очакваните), лейбълът също може да се окаже в дългове на дистрибутора.
Етикетите също могат да прехвърлят известен контрол върху изданията на своите дистрибутори. Например, дистрибуторът може да възрази срещу разходите за отпечатване на маркетинговата брошура на етикета – въпреки че етикетът или изпълнителят смятат, че това е жизненоважно за успеха на записа.
Изводът на сделката с M&D
Въпреки предизвикателствата при използването на M&D, поради навлизането на поточно предаване на музика и спада на продажбите на физически албуми, за независимите звукозаписни лейбъли M&D може да бъде жизненоважен начин за поддържане на здрав паричния поток.